Климатичните промени и влиянието им върху земеделието у нас

Новини

Как се отразяват промените в климата и глобалното затопляне на земеделското производство у нас?

Европа преживя най-горещото си лято през 2021 г., придружено с тежки наводнения в Западна Европа и сухо време в Средиземноморието. Това сочи публикуваният наскоро доклад на Службата за изменение на климата Copernicus (C3S) към ЕС. „Въпреки че 2021 г. беше по-хладна от 2020 г., тя все пак беше една от най-топлите регистрирани за нашата планета. Последните 7 календарни години, включително миналата година, бяха най-топлите, регистрирани някога“, казва директорът на C3S Карло Буонтемпо. 

Какво казва науката за промените в климата и за глобалното затопляне? И как те се отразяват на земеделското производство у нас? Агри.БГ потърси отговорите от учени, земеделци и агрономи.

Световната научна общност се е обединила около три основни твърдения по отношение на климата:

Климатичната система се променя;
Средната температура на Планетата се повишава;
Човешката дейност допринася за Климатичните промени.

Това обясни Кристиян Панайотов, експерт в областта на природните ресурси и климатичните промени с дългогодишен изследователски опит в климатичните особености и почвите в България, Дания и някои Африкански държави. Участвал е в редица програми и проекти по възстановяване на природни територии; мониторинг и оценка (M&E); защита и адаптиране към климатичните промени, опазване на водните ресурси и други. През 2020г. завършва Докторантски (PhD) проект на тема: “Моделиране на климатични данни”. 

Експертът прави важно уточнение, че изводите за промените в климата се базират на “климатично моделиране”, при което се използват супер компютри, стотици параметри и данни за дълъг времеви период. Те могат да бъдат както глобални, така и регионални (напр. Югоизточна Европа).

Защо климатът е важен и тези промени са важни?
“Ще дадем един пример, с който се илюстрира колко е важен парниковият газ CO2 и колко ключова може да е неговата роля за температурите, от които зависим. За да има живот на планетата Земя, всичко трябва да бъде в перфектен баланс. Например средната температура на въздуха да бъде около 15°C, въглеродният диоксид (CO2 ) в атмосферата – около 0,04%; изобилие от органичен въглерод, вода в течно състояние и т.н. За сравнение, Марс почти няма атмосфера (около 1% от Земната), като въглеродът е “заключен” на земята в неорганично състояние. Там температурата на повърхността е около – 63°C. На Венера атмосферата пък е доста по-плътна от тази на Земята. Тя е изградена основно от CO2  и среданата температура е около +470°C”, обяснява Панайотов. 

Това, което наблюдаваме сега, е че средната температура категорично се покачва. За периода 1850 – 2020г. измерваме затопляне на повърхността с около 1.5 – 2°C, като някои места са по-засегнати от други.  За съжаление, нашият регион е значително засегнат, като има години със средно затопляне над 3°C спрямо базовите стойности.

В този смисъл отговорът на въпроса: Имат ли хората властта да влияят на климата?, категорично е: Да! (графика 1). С промяната в нивата на парниковите газове в атмосферата, в следствие на човешката дейност, се променят и стойностите на температурата. Дветете са абсолютно свързани!

Графика 1: IPCC – Intergovernmental Panel on Climate Change – Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата), 2021; Summary for Policymakers.

След десетилетия на изследователска дейност в областта на климатичната система, учени от отделни институти получават почти еднакви резултати (Графика 2). Чрез повишаването на концентрацията на CO2 (и други парникови газове) в атмосферата в следствие на човешката дейност, климатът се променя.

Графика 2: NASA – https://climate.nasa.gov/scientific-consensus/

Къде е България в глобалната картина?

Редица региони (вкл. България) стават жертва на климатичните промени, главно чрез повишаване на температурата и неравномерното разпределение на валежите през годината. В следствие на това, нараства честотата на екстремните събития като суши, наводнения, горски пожари, свлачища, опасни пориви на вятъра и други. През 2018 г. Европейският съюз публикува доклад, който оцени Южна Европа с висок риск от опустиняване.

При това явление, се наблюдава драстична загуба на почвен ресурс в следствие на суши и лошо управление, земята деградира и се формират полу-пустини. Според доклада, най-засегнатите територии в България, са именно тези с най-интензивно земеделие – Североизточен и Северен–Централен регион, обяснява експертът.

Според  хидрометеорологичния доклад за състоянието на климата в страната, 2019 и 2020 г. са двете най-топли години от 1930 г. (НИМХ, 2021). През 2020 г., средната температура за страната е 12.4°С, което е с 1.9°С по-високо от климатичната норма за последните 50 години на XX век (Графика 3). А средната максимална температура е с 2.9°С над нормата, което показва, че тенденцията през последните години е бързо покачване на максималните стойности на температурата. Това е изразено най-силно в летните месеци, с което рискът от екстремни суши се увеличава драстично. 

Графика 3: Колебания на средната годишна температура на въздуха (оС) през периода 1988-2019 г. Източник: http://eea.government.bg/bg/soer/2019/climate/climate0

Стефан Гроздев, агроном и специалист по биологично земеделие и ягодоплодни култури е категоричен, че през последните години се наблюдава осезаемо повишение на средногодишните температури и неравномерно разпределение на дъждовете: “Имаме дъждовни периоди с големи количества дъжд, особено през вегетативния период на растенията. Цели полета  страдат от суша и от високи температури”, посочва Гроздев.

По отношение на ягодите се сблъскваме с валежите и студената пролет. Тези условия са много неблагоприятни за развитие и плододаване на ягодата. Ягодата обича слънце и умерена влажност. При ремонтантните ягоди, които плододават през всички топли месеци на годината (от май до средата на октомври), се наблюдава, че през горещите месеци плододаването изключително силно намалява.

Последните години показаха, че малините не са особено подходящи в много от районите, където се отглеждат. С променлив успех те продължават да се отглеждат, защото вече са създадени големи масиви. Към част от тях има и преработвателни предприятия. При ремонтантните сортове малини проблемите настъпват през най-топлите месеци на годината.

Пример от лятото на 2021 г. е опитът ми с производител на ягоди в Самоков (Рила). Тогава се случи прецедент за този агроклиматичен регион на 950 м надморска височина, в който цели 20 дни температурите бяха над 37 – 38 °C – явление, което не е наблюдавано до тогава. В региона има много производители на малини и на ягоди и тези условия засегнаха и двете култури. Малината буквално преустанови цъфтежа си. Почти същото се случи и при ягодата, което оказа силно влияние върху цъфтежа, наедряването и узряването на плодовете. Така че климатичните промени вече се усещат и в по-високите части на планината. 

Наблюденията на агронома относно валежите, потвърждава и експертът по климатични промени Кристиян Панайотов:

“Друго интересно наблюдение относно очакваните промени е в режима на валежите (дъжд/сняг). За разлика от температурата, стойностите на валежите са доста вариабилни. Годишното количество валеж за 2020 г. е 594, което е 93% от климатичната норма за периода 1961-1990 (НИМХ, 2021).

Тенденцията, която се наблюдава, е че валежите през летните месеци намаляват, но през есента, те се увеличават. Така се увеличава риска от продължителна суша (в комбинация с доста по-високите максимални температури) и от наводнения през есента и пролетта. Дните със снеговалежи също намаляват, което води до измеримо изтъняване на снежната покривка над страната”, обяснява Панайотов.

В този ред на мисли, валежните дни над София от дъжд и сняг са спаднали до 61 за периода 2015-2020г. (Източник 6). Това е огромен стрес за природата, тъй като в рамките на 1 година имаме презапасяване с валежи в по-хладните месеци и липса на такива в най-горещите.

Глобалното затопляне, повишаването на средните температури и лимитираните валежи се усещат много силно, категоричен е земеделецът Александър Димитров, организатор производство в кооперацията в с. Бръшлян, 15 хил/дка земя:

“Всички ясно виждаме, че климатът през последните години няма нищо общо с това, което имахме като климат преди 10 и повече години. Много от климатичните явления нямат и повторяемост, тъй като всяка година се оказва различна.

Валежите станаха много неравномерно разпределени през сезона. За пример ще ви дам, че през януари, февруари и март (месеци, които се характеризират със снеговалежи), в нашето стопанство имаме сумарно 26 л./кв.м. В същото време за април имаме 76 л. Месеците, в които ние трябва да имаме сериозно влагозапасяване от сняг и дъжд, то липсва. Виждаме аномалии при настъпването на 4-те сезона. Всяка година те настъпват по различно време”, споделя впечатленията си Димитров.

Земеделецът разказва още, че през последните 2 години има наблюдения за сериозна ветрова ерозия: “Зимата заради липсата на сняг и силни ветрове, има дни, в които все едно се намирахме в пустинята – носи се прах във въздуха, който всъщност е хумуса, повърхностният и най-плодороден почвен слой. Това явление е голям проблем”.

Незащитен ландшафт

Кристиян Панайотов посочва, че друг фактор, който допринася за негативното влияние на климатичните промени, е че в България имаме големи територии без гори или каквато и да е трайна растителност.

“Голият” ландшафт сравнително бързо може да се превърне в полу-пустиня, категоричен е експертът: Едно 12-15-метрово дърво, например, има корен на около 3-4 метра дълбочина. То има механизъм, с който да задържа влагата на тази дълбочина. В период на засушаване то започва да отдава влагата – чрез листата и гравиметрично и така се създава охлаждащ ефект. Това е на практика е един безплатен механизъм за справяне с ефекта от високите температури и дългите периоди без валежи.

През последните години действително имаме проблеми с климата, казва доц. Сава Табаков, декан на Факултета по Лозаро-градинарство в Аграрен Университет – Пловдив:

“Типичната зима – снежна, студена – от декември до средата на февруари вече я няма. Застудяванията настъпват късно през март, април, което не е характерно за нашия климат. Поради тази причина овощните видове много рано излизат от покой и започват развитието си, като така намаляват своята студоустойчивост. Търпим големи поражения – дори не бих казал от слани, а от мразове. Ниските температури от -8, -10 градуса, които се задържат продължително време, водят со сериозни поражения при ранно цъфтящите видове. Ситуацията е много различна във всеки регион. Има региони в северна България, където измръзването не е съществено, но има и такива, където пораженията са на 100%. Това явление, което компрометира реколтата се наблюдава 4-5 години последователно.

Думите на доц. Табаков потвърждава и Николай Колев, овощар и председател на Съюза на Дунавските овощари:

„Климатичните промени оказват влияние на овощарския сектор. През последните години се наблюдава масово измръзване при ранните и частични измръзвания при средно ранните сортове овощни видове. И тази година не прави изключение: януари и февруари бяха изключително топли, през март настъпиха повратни студове с температури до -10°C – пагубно за кайсиите.

Зимите през последните години са топли. С тези топли зими няма нещо, което да накара дърветата да останат в зимния покой достатъчно дълго време, за да преминат през критичния период. При 7°C при дърветата протича вегетация, пъпката се развива и при най-малкото затопляне започва отваряне на пъпката. При последващи студени март и април, както се случва през последните години, пъпката измръзва. Овощните градини по поречието на р. Дунав бяха до голяма степен защитени от мъглите, но от няколко години няма и мъгли, които да задържат температурите ниски. Надяваме се, че тези климатични промени са част от цикъл, който ще отмине след няколко години“, казва Николай Колев. 

Прогнози за климата в България

В национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България (издание 2011 г.) се посочват сценарии за изменението на климата у нас в края на 21-ви век. Според тях:

  • Зимите ще бъдат по-меки и през следващите десетилетия;
  • Ледените дни ще намалеят, а високата температура, ще се отрази на яровизацията (необходимост от период с ниски температури за развитието на някои растения през зимата) на редица земеделски култури;
  • Сегашните летни условия постепенно ще изчезнат, тъй като ще бъде по-горещо със средни максимални температури на въздуха над 30°С най-често в равнинните райони на страната;
  • Броят на летните дни ще се увеличи до 90 дни в периода 2021-2050. Процентът от летните дни се очаква да нарасне с 18-20% над 40% в повечето равнинни места в Южна България;
  • Горещите дни ще се увеличат до 30% до края на 21-ви век.

 

Източници:

  1. https://www.ipcc.ch/sr15/chapter/chapter-1/
  2. https://www.theguardian.com/environment/2021/oct/19/case-closed-999-of-scientists-agree-climate-emergency-caused-by-humans
  3. http://eea.government.bg/bg/soer/2014/climate/climate0
  4. Годишен хидрометеорологичен бюлетин за 2020 година, Март 2021; Национален Институт по Метеорология и Хидрология (НИМХ); София
  5. http://eea.government.bg/bg/soer/2019/climate/climate0
  6. http://hikersbay.com/climate/bulgaria/sofia?lang=bg
  7. http://eea.government.bg/bg/soer/2009/3quality/1climate