Консервационните практики навлизат все повече в земеделското производство под различна форма като зелено торене с покривни култури, No-till, Strip-till и т.н. Те са доказано ефективни за увеличване на органичното съдържание в почвата, подобрят плодородието, водят до намаляване на почвената ерозия повишават устойчивостта към климатичните промени.
Защо е важно да познаваме почвата?
Преди да пристъпим към прилагане на консервационни практики в стопанството, е необходимо да се запознаем със състоянието на почвата. Чрез почвен анализ, изследваме физичните, химичните и биологичните ѝ свойства. Това са основните компоненти на почвата и чрез анализирането им можем да идентифицираме къде в полето някоя от тези функции е нарушена. Въз основа на резултатите от почвените анализи, можем да ориентираме стратегията си към решаване на най-належащите проблеми чрез прилагане на различни практики и покривни култури.
Химичните анализи ни дават информация за съдържанието на хранителните вещества, от които растението има най-голяма нужда – макро- и микроелементи. Основните минерали са азот (N), фосфор (P) и калий (К), а заедно с тях са и мезоелементите – сяра (S), калций (Ca) и магнезий (Mg). Почвената реакция (pH) е другият важен показател, който се изследва чрез химическия анализ. Чрез нея се измерва киселинността или алкалността на почвата. pH до голяма степен определя достъпността на минералите до растенията и е ключов фактор за много реакции, свързани с вегетацията и крайния добив. Всяка земеделска култура има различна чувствителност към почвената реакция. Ето защо този показател ни помага да управляваме сеитбообръщението по правилен начин. Това включва и избора на покривни култури в определен микс. Неблагоприятно би било да заложим култури с обхват извън този на почвената реакция. Тогава, със сигурност продуктивността ще е намалена.
Физичните анализи определят структурата на почвата и нейната порьозност (свойствата да задържа вода и въздух). Един от показателите е механичният състав. Той представлява съотношението между пясък, глина и прах, което често е определящо за обемната плътност на почвата. Заедно със специфичната електропроводимост и стабилността на агрегатите, дават най-ясна представа за структурата на почвата. В зависимост от стойностите на дадените анализи, можем да определим податливостта на почвата към ерозия.
Показателите стабилност на агрегатите и обемна плътност са динамични и зависят от начина на работа на полето – най-вече от това какви почвообработки се правят. При намалени обработки на почвата анализите помагат да се следи динамика на тези два показателя, особено когато се работи с покривни култури. Тоест проследяваме ефекта на покривните култури върху почвената структура. Колкото по-ниска е обемната плътност, толкова повече въздух влиза и се подобрява аерацията на почвата.
Чрез обемната плътност можем да изчисляваме площно съдържанието на минерали в почвата. Лабораторните анализи обикновено излизат в мерна единица mg/kg (ppm – части на млн.) почва. Обемната плътност дава информация за това какво тегло почва се съдържа в единица обем. На базата на това може да се изчисли съдържанието на азот (N) на декар.
Биологичните показатели, които дават информация за състоянието на почвата са съдържание на органична материя – основно въглерод (C), общ минерализуем азот (изключва нитратна и амониева форма) и респираторна дейност на микроорганизмите – въглеродният диоксид (CO2), който се отделя при дишането на почвата. CO2 се освобождава в резултат на разлагането на почвена органична материя и растителни остатъци от почвената фауна. Респираторната дейност на микроорганизмите е много важен показател за почвеното здраве, защото измерва нивото на микробна активност, както и съдържанието и разлагането на органична почвена материя. Или казано накратко – определя доколко богата на живот е почвата. Колкото по-голяма е респираторната дейност на микроорганизмите, толкова по-голямо е и тяхното присъствие.
Съдържанието на органична материя в почвата или т.нар. хумус, е един от основните показатели, които определят нейното плодородие. В комбинация със съдържанието на глина в механичния състав, определят влагозадържащата способност на почвата, както и нейния катионен обменен капацитет или възможността на почвата да задържа минерали.
Почвени анализи за оптимално торене
Лабораторните изследвания на почвени проби и анализа им дават точна информация за минералите и въз основа на нея, имаме възможност за определяне на оптимални торови норми. В зависимост от броя на пробите от едно поле, може да се направи торене с плоска норма спрямо динамиката на различните минерали. Друга възможност е да се използва още по-специализирана услуга за пробовземане и изготвяне на индивидуални препоръки за променлива норма на торене. По този начин торенето може да се оптимизира значително и да се спестят разходи за торове.
Кога се прави почвено пробовземане и анализ
Почвено пробовземане и анализ за общото състояние на почвата (химичен състав, физични свойства и биологична активност) се прави в периоди, когато има силно намалена или нулева активност на микроорганизмите в почвата, за да бъдат максимално обективни. Обикновено това са периоди на засушаване и високи температури (лятото) или много ниски температури (късна есен до края на зимата). Препоръчителната честотата на почвено пробовземане и анализ за общото състояние на почвата е след всеки пълен цикъл на сеитбообръщение, но не по-рядко от 3 години. Когато почвеното пробовземане и анализ са ни необходими за избор на подходяща формулация торове и норма (плоска или променлива), се прави поне 3 седмици преди сеитба.