За въглеродното земеделие ще се говори все повече. А мисията на AgroVar е тясно свързана с него – въвеждане на ноу-хау и прилагане на селскостопански практики, които помагат да се улавя и съхранява въглерода от атмосферата в почвите. Константин Харалампиев от екипа ни беше лектор в уебинар на Агри.БГ на тема: “Какво е въглеродно земеделие и как фермерите могат да го прилагат? Ето кои бяха основните акценти в неговото представяне:
Въглеродно, нисковъглеродно и регенеративно земеделие
Понятията Въглеродно земеделие, Нисковъглеродно земеделие и Регенеративно земеделие обобщават едни и същи практики, но фокусът им е различен. В нисковъглеродното земеделие се фокусират практиките, които пряко намаляват енергийния ресурс, вложен в стопанството (горива, хим.торове и т.н.). Въглеродното земеделие (много близко с регенеративното земеделие) се фокусира върху секвестирането и приемането на въглерод в почвата и по-конкретно върху практиките, които могат да повлияят върху качеството и здравето на почвата, да подобрят почвеното плодородие и биоразнообразието, както и качеството на продукцията.
Почвата е актив, а не просто ресурс
Чрез използването на практики, свързани със запазването на въглерод в почвата, се повишава себестойността на земята. Идеята е почвата да се третира не само като неизчерпаем ресурс, а като актив, който може да бъде подобряван и чиято стойност може да се увеличава. Именно чрез прилагането на добри практики за въглеродно земеделие повишаваме стойността на нашия актив.
Намаляване на въглеродния отпечатък на стопанствата
Има редица дейности, които стопаните могат да приложат в производството си, за да намалят своите емисии въглерод, в зависимост от вида на стопанството.
В животновъдството, например, от изключителна важност е доброто менажиране на оборския тор във фермата. Това може да се осъществи чрез избор на регионални подходящи фуражи и висококачествена храна за животните, за да се намали отделянето на метан чрез чревната им ферментация. При управлението на оборския тор трябва да се намаляват много добре метанът и азотният оксид. Ротационната паша е много важна част от регенеративното земеделие, популярна практика в Австралия и в някои от щатите на САЩ.
Американската служба за опазване на природните ресурси има описани 35 практики, които обхващат аграрното производство, спрямо целите, които се стреми да постигне едно стопанство. Константин акцентира на някои от тях:
- Създаване на постоянна вегетативна покривка, която предпазва почвата в студени, засушливи периоди, и периоди на прекалено овлажняване.
- Окрайчване на земеделски площи с микс от полски цветя (между 10 и 30 вида), които да привличат полезни насекоми или пък да отблъскват вредители.
- Засяване на покривни култури – почвата да бъде покрита през цялата година и да се сеят миксове от покривни култури, които да задържат и вкарват въглерод в почвата.
- Технологията на производство е от важно значение – в зависимост дали ще бъде No-till, Strip-till, минимални обработки, оран…
- Ветрозащитните пояси са възможност за защита на полетата от ерозионни процеси и задържане на снежната покривка през пролетта за максимално дълго време.
Сред практиките, които опазват почвата и секвестират въглерод са Разнообразяване на сеитбооборота; Намаляването на угара и замяната му с презимуващи покривни култури; Избягване на прекомерното прилагане на торове; Спестяване от разход на горива в земеделското производство.
Кои фермери ще се подпомагат за въглеродно земеделие?
Това ще са фермерите, готови да приемат регенеративните практики за дългосрочен период и които могат да докажат качествена и количествена промяна в намаляването на своя въглероден отпечатък и секвестирането на въглерод. Как точно ще се случва това на регионално ниво, тепърва предстои да стане ясно, тъй като се очаква ЕК да предложи законодателна рамка в края на 2022 г.
ЕК и регулаторната рамка за въглеродно земеделие
ЕК вече изработва хибридни методологии, които да обхващат едновременно следенето на ефекта от прилагането на практики за намаляване на въглеродния отпечатък от самите стопанства, и в същото време резултатите от същите практики, които се прилагат за секвестиране и приемане на въглерод в почвата. Целта е да се определи какъв е приносът на определеното стопанство (количествено и качествено) върху климатичните промени.
Защо хибридни?
Защото включват физически регулярни изследвания на почвата и дистанционно проследяване на процеса чрез сателити на Европейската космическа агенция, за максимална прецизност.
Предвижда се да има регистри на земите, които са включени в програми и инициативи за въглеродно земеделие, за да се избегнат злоупотреби (като например двойно отчитане на въглеродните кредити).
В дългосрочен план позитивите за стопанствата може да бъдат много големи. Когато се комбинират намалените разходи от нисковъглеродното земеделие с приходите от реализирането на потенциалните въглеродни кредити от съответното стопанство, увеличеното качество на продукцията и увеличения актив на земята, може да се постигне добра финансова устойчивост за стопанствата.
AgroVar и въглеродното земеделие
Екипът ни разработва въглеродна програма, която да обхваща българския пазар за въглеродни кредити и ще бъдем готови да я предложим на своите партньори – земеделци, след като излезе регулаторната рамка, по която ще се работи. Към момента в България няма установена въглеродна програма.
Екипът на AgroVar работи в тясно сътрудничество с европейски агенции, ангажирани пряко с бъдещото прилагане на въглеродното земеделие. Работим с редица земеделци в различни части на страната в посока разработване на нови технологии и точни решения за устойчиво производство.