Лупина (Lupinus spp) е едногодишна едросеменна култура от семейство Бобови. Историята на отглеждането ѝ е свързана още с древноегипетската цивилизация, преди повече от 2000 години. 

Лупината се използва в сеитбооборота на зърнопроизводството, както и за зелено торене, поради своите специфични свойства върху почвата. 

Употребата на лупина като покривна култура е свързана с много добра азотфиксация, благодарение на симбиозата с азотфиксиращите бактерии Rhizobium sp. Чрез този процес тя насища почвата с азот, който в последствие се усвоява и от основната култура на полето.  

Корените на лупината имат потенциала, при фосфорен глад, да се адаптират и разраснат така, че да извличат от почвата труднодостъпните форми и да ги превръщат в леснодостъпни и усвоими почвени фосфати.  

Лупината потиска развитието на някои видове плевели.

Особено подходяща е за леки и средно тежки почви. Вирее добре в кисели почви. А наличието на алкалоиди в лупината води до намаляване на киселинността на почвите. Развива се по-трудно в тежки глинести, преовлажнени и алкални почви.

Освен за зелено торене и като покривна култура, някои сортове лупина се използват за производство на фураж за животновъдството заради високото съдържание на протеини.  

Лупината е  студоустойчива култура и показва добра устойчивост на замръзване, като това варира в зависимост от генотипа и климата. 

Кухите стъбла на лупината, в зависимост от фазата на развитие, позволяват тя да бъде терминирана механично – чрез валиране или косене без да се затруднява в последствие засяването на основната култура, дори при прилагане на консервационни практики.